За:
1.) Закупуване на Коледни подаръци... И 2.) водене на бойни действия срещу един брой пенсии и един брой предатели от нашите редици (демек съквартиранти)...

 

По първата точка битката е загубена, но войната все още не е. След около 3 седмици и половина е Коледа, а аз не съм купила нито един подарък... ама нито един! Обикновено 2 месеца преди Коледа съм готова с всички подаръци, тая година Дядо Ви Мраз нещо се успа.

Всичко на всичко трябва да организирам подаръците на доста народ: едно бебе, най-добрата ми приятелка, приятелят на приятелката ми, друг мой много добър приятел, майка ми, брат ми, двете баби плюс един дядо, евентуално един братовчед (айде, той може и с една торба сладки да се размине)... дано не забравих никого.

Миналите 2 Коледи когато се прибирах в България 80 % от багажа ми бяха подаръци, 10 % мои собствени дрехи и остатъка лаптопи, бумаги за дипломни работи и други такива неприятни неща. И тая година пак ще е така.

Та въпроса е, какво се прави в такава сложна ситуация. Еми... действа се практично. Съставяш списък с хората, на които си решил да подаряваш нещо. Срещу името на всеки записваш идеите си за възможни покупки, взимаш си един ден на разположение и тръгваш по магазините, за да търсиш записаните неща от списъка с надеждата, че на едно име ще намериш поне по един възможен подарък. Ето обаче и сложността на въпроса – няма идеи за подаръци. Второ – има общо 3 магазина, където могат да се извършат покупките, защото градът ни е толкова малък, че пешеходната алея от сорта „Витошка” е дълга точно километър и половина и има явен недостиг на качествени магазини.

А и да не ви обяснявам, колко обичам да гледам продавачки, които още от вратата те гледат въпросително, все едно си влязъл в бутик за обувки и искаш да си купуваш тенджери и чинии от там.... Муци!

 

Е те тва е… и тъй като с подаръците не мога да се справя за момента, реших да се погрижа малко повечко за учението си... Щото отново съм затрупана с неща за учене, отново изпити… а само се чудя с коя дивотия да се захвана.

Ужким седя аз и уча, обаче любимия ми съквартирант украинец, ми къса нервите…ама без майтап. След седмица и се изнася, но имам чувството, че преди това ще му видя сметката. Нашия човек е дете единак (т.е. няма братя и сестри), та съответно не знае какво означава, да се съобразяваш с други хора. Има странния навик рано сутрин, в 7 без 15, да тряска врати, ама не като все едно да я е изпуснал…ами имам чувството, че даже си взима засилка… Не знам как дръжката не му е останала в ръката. Хубаво де, айде през седмицата се търпи, щото и аз ставам по едно и също време като него. Обаче през уикенда??? Става в събота в 7 и 30 (сигурна съм, защото не ме домързя и погледнах часовника), тряска вратата, после тряска още една… а после си подсвирква!

Сигурна съм, че ако му бях казала на глас всичко, което му мислех в този момент, със сигурност щеше да ме разбере… нали е украинец. Обаче свиркането рано сутрин ме довърши. Идеше ми да стана и такива да му насвиркам, че до края на живота си да ме помни… ама беше 7.30 сутринта и реших, че ще му се размине за сега. В неделя пак… Безумие. Опитах се да му го кажа: „Моля те не тряскай вратите!”… е по ясно от това не мога…. И той пак си продължава. Както и да е…още седмица и си заминава. И със сигурност няма да има „Аста ла виста бейби”. Но ако не се поспре малко, ще му причиня болка...ама истинска. Ще го изтезавам, ще му сготвя нещо и ще го накарам да го изяде... ще измисля нещо...в момента просто не мога, защото адски ми се спи, но все нещо ще ми хрумне...

След като спането се яви главен липсващ ресурс, трябваше да си намеря нов проблем.

Бабата, мойта любима хазяйка, се завърна. След 3 седмици покой тази вечер имаше изненада. В 11 вечерта тя изскочи от горния етаж, слезе на долния, където трима умрели за сън студенти се опитваха да спят... и затропа по вратата на същия тоз мой любим украинец, за да му каже, че по телевизията давали някакъв репортаж за Украйна. Безумие! Побеснявам просто. След като се обясняваха 10 минути, на кой канал точно дават какъв репортаж...тя се качи отново на нейния си етаж. И тъй като е глуха, понеже е по-стара и от египетските пирамиди, наду звука на телевизора си на макс... а аз имах честа да гледам телевизия без картина, но затова пък с уникално кристален звук... все едно телевизора й ми седеше до ухото.

Вече в близкия магазин ме познават като „момичето с памука”, защото всяка седмица си купувам по един плик с памук, който да си тъпча в ушите, та да не чувам тряскането на вратите рано сутрин и телевизора на хазяйката ми до 1 през нощта.

Краен резултат: 1 полудяла хазяйка/бабка/вещица + 1 див съквартирант = 1 подивяла Уаци

Тази сутрин пих 4 кафета и въпреки всичко ми се спи :(

:)))

да ги затворя двамата за една седмица някъде заедно, та сами да се избият. Обаче и двамата са толкова кукави, че даже може да се харесат много...

Купуваш си няколко CD с музика на Берлоиз и Вагнер, чакаш да стане 03.15 и "волумето на мах". С едно малко неудобство, как ти самата ще станеш преди първи петли

щото се боря с нокти и зъби за всеки час сън, до който мога да се докопам.

пробвай...със хубави слушалки за музик. Могат да изолират шума...и да те пристят с нещо нежно.... Незнам дали ще ги намериш във тия магазини, за които разправяш...но може...да си направиш Новогодишен подарък...за по-нататък.
...и късмет с подаръците :):):)))))))))))

Още малко!То не остана-е,къде е Коледа:)Тръгвай по магазините на покупки и си мисли,че си на красиво околосветско пътешествие!
А като се прибереш ще си отспиш.Помисли и за великолепната перспектива "квартира без Украинец"?!:)То направо да ти доскучае...

коледни подаръчета. И като им ги поднасяш уточни, колко много си им благодарна, че се съобразяват с елементарните правила за съжителстване и по-точно - че ти осигуряват нужното спокойствие и тишина:))

За теб е дед Мороз, за мен е Дядо Коледа

представям си го вече... как ще си скучая, като няма кой да ми тряска вратите, да ме преследва в квартирата,за да ми обяснява, какво трябвало да правя (тва е другата му слабост: да дава акъл и да говори за себе си колко е велик...) Йупииии! :))

... :)))) успех с покупки, изпити и т.н.

Ама е от Ирак, макар че половината от живота си е прекарал в Чикаго....иракчанин значи ама няма никаква представа за баланс, хармония и тишина....пълен хаос, вътрешно и външно.
Държи си той едно алуминиево менче то тоалетната да се подмива след "служба номер 2, голямата работа нали така"...та вече съм си замислил отмъщението. Усещаш ли накъде ми вървят мислите?:)))

хехе... не искам и да си представям! :)

Na nqkoj maj ste mu chopna ibricheto ;-)))

Now I feel spitud. That's cleared it up for me

Good point. I hadn't tohuhgt about it quite that way. :)

v2WQMn <a href="http://dtvbxrqnbopk.com/">dtvbxrqnbopk</a>

3Oka2T <a href="http://ktwaeiixixjy.com/">ktwaeiixixjy</a>

jdxVZJ , [url=http://groameelnktd.com/]groameelnktd[/url], [link=http://rquiajwrgbwu.com/]rquiajwrgbwu[/link], http://iookthsuwqeq.com/

sQswB6 , [url=http://mvwnyhzrrpzi.com/]mvwnyhzrrpzi[/url], [link=http://aayeghgjesea.com/]aayeghgjesea[/link], http://mzvtevoapgpn.com/

d730lq <a href="http://tzrpaaplyvca.com/">tzrpaaplyvca</a>

JOBnbl , [url=http://wgjlbxohwmpi.com/]wgjlbxohwmpi[/url], [link=http://wnvyosdwwvjj.com/]wnvyosdwwvjj[/link], http://excfyldgvdkn.com/

V0vGMa , [url=http://fapwkojlaigw.com/]fapwkojlaigw[/url], [link=http://jgeipwanerru.com/]jgeipwanerru[/link], http://cjfnpoeddiqx.com/