Нямам много време...

Ама просто трябва да споделя, че четвърти километър се намира на нашата улица.

Значи прибирам се аз в къщи, отключвам вратата и чувам, че у нас се шумоли нещо. Реших, че съм заварила хазяйката ни, която отново е изкукала и е решила да ни изхвърля боклука. Влизам у нас, всичко тъмно. Изведнъж шумоленето спря...

Тръпки ме побиха... Косата на тила ми настръхна. Вече реших, че просто някой е успял да влезе у нас и тамън съм го сгащила, как ни обира ценностите (моите са един 5 годишен лаптоп и един мобилен телефон... с това се изчерпаха и всичките неща, които притежавам и които за мен са безкрайно ценни). Имаше един чадър до входната врата, който моментално хванах здраво в ръце, в случай, че ми се наложи да го ползвам за самоотбрана... пристъпвам към кухнята и поглеждам в тъмнината... Безформено тяло се обръща и посяга към мен...

 Момента на атаката няма да описвам, защото всичко се случи адски бързо... само после чух един познат глас, който изохка.

Светнах бързо лампата и кого да видя? Дядо Коледа...

Преди да си замине любимия ми украинец, решил да измисли нещо, за да се сбогува по специален начин с нас. Та нали скоро е Коледа, той се маскирал като Дядо Мраз и искал да ни поднесе малка изненада.

Изненадания беше той, ама карай. Не могъл да ме чуе заради брадата в ушите си.

После разбрах и от къде му дошла музата – разказа ми, че бил в някакъв увеселителен парк, където входа струвал 1 евро за всички, които са се костюмирали като Дядо Коледа. Е, аз все си мислех, че има само един Дядо Мраз на тоя свят и той живее на Северния полюс... ама съм се объЛкала.

Станахме за резил на нашата улица... даже котките ни изкуфяха!