2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Последния изпит го написах... семестъра приключи. Багажа все още не е опакован... Но съм се настроила вече и утре тръгвам. Да не обяснявам за емоционалното ми състояние - човек може да си помисли, че съм бременна, защото през 5 минути се редят нервни сривове и изблици на радост.
Първи основен проблем – багажа. Нищо не съм приготвила. Един куфар мислех да взема, но той се напълни на 80 % с подаръците. А имам да взимам още толкова неща, та евентуално да не се разхождам 2те седмици с едни и същи дрехи. Ще трябва да взема още една чанта :( Вече се виждам като муле и ми се повдига настроението...
Втори проблем – Какво точно да взема? Сигурна съм, че в момента в който изляза утре от вкъщи и заключа вратата, ще се появи неприятното чувство, че съм забравила нещо... И чувството ще си остане, докато не стъпя в София, за да имам възможността там да установя, какво точно съм забравила... Купон...обичам да пътувам! Направих си списък, дано не забравя нещо жизнено важно!
Трети проблем – емоционалното ми състояние преди пътуване... Казах ли вече, че се побърквам? Вече си представих всички възможни случай, в които Мистър Мърфи може да ме посети... Както казах вече, няма да летя (нито със самолет, нито с метла)...то и без това не може да се кацне в София... ами ще пътувам с автобус... Съответно си представих всички сцени, в които автобуса не пристига в София. Май ще си приготвя достатъчно неща за ядене, та да мога да изкарам цяла седмица, ако ми се наложи. Освен това вече се радвам на 28те часа път и после облекчението, което ще изпитам, като сляза от автобуса и успея да се разгъна отново... Мммм, 28 часа път, в които се въртиш на стола като пумпал, особено ако си като мен и не можеш да седиш на едно място... и ти изтръпват всички крайници, защото не си се движил и кръвта бавно, но славно спира да тече... чувстваш иглички в ръцете и краката... Ммм, вече се радвам....
Но, да чукам на дървената ми глава, дано да стигна. Дръжте се софиянци... имате точно 2 дни, докато стъпя на родна земя!
20.12.2006 11:50
а и притесненията за забравени джаджи тогава вече са абсолютно безполезни.
само си земи зарядното тоя път :)
20.12.2006 15:48
Лек път и весели две седмици! :-)
Поздрави
29.05.2011 19:15
29.05.2011 23:08
30.05.2011 06:52
30.05.2011 15:58
30.05.2011 15:59
30.05.2011 16:29
30.05.2011 20:57
30.05.2011 21:29
01.06.2011 16:53
02.06.2011 13:58
04.06.2011 14:30
04.06.2011 14:45
04.06.2011 14:45