Честно.... не съм се обърнала и пак една година си замина. Как неусетно си минава времето и аз как само се моткам с глупости.

След три седмици пак е Коледа, а аз не съм купила нито един подарък. По тоя повод отидох вчера до центъра с цел поне да поразгледам магазините и да ми дойде някоя гениална идея, какво да подарявам. Хубавото на Германия е, че на 1ви декември започва коледния базар и целия център се пълни с малки щандове, отрупани с вкусотии и разни дрънкулки. Направо ти иде музата.

Та като съм тръгнала да разказвам за подаръци, се сетих за това, как нямам никаква идея какво искам да подарявам на близките ми хора. Прекарах общо 3 часа и половина в ходене из магазините и така и не можах да намеря нещо пасващо. (Само набарах кашлица... звуча като стар алкохолик на сухо... така кашлям.)

Само аз ли се чувствам така? Другите хора сигурно имат идеи, знаят съвсем точно какво искат и го намират.

Ей така седях пред една витрина и си се чудех, дали да купя една блуза за моята приятелка... И се сетих, как за рождения ми ден бях доста негативно изненадана от бившия ми човек, който ми подари дреха.... подари ми рокля, която първо ми беше прекалено малка, второ беше в стил нарязани краища... Аз може да имам странен вкус, но със сигурност няма да облека накълцана рокля. Друг такъв негов подарък беше диск с лично незаконно копирани песни... Не съм материалистка, обаче подарък за лев и 50 стотинки (колкото струва диска) не е баш представата ми за романтика.

Като малка информация – недейте да подарявате следните неща:

1. чорапи – баси... това не е подарък!
2. кухненски електроуреди – все се сещам за един текст във вестника от 50те години, където жената е имала една основна задача – да седи на печката... можете да си го припомните тук.
3. дрехи от всякакъв род, ако не сте сигурни какъв размер носи човека (тук попадам и аз в категорията, като подарих на брат ми блуза, която беше прекалено малка и той въпреки, че изглеждаше в нея като обратен, я облече само заради мен... Много си го обичам брат ми и да ми прости греховете!)
4. Семейните подаръци... Най-интересното е, че от майка ми получавам все неща, които просто някак си не пасват към мен. Все едно не съм й дете и тя не ме познава – не е ли трагично. От баща ми, с който не се разбирам никак, пък забележително съм получавала неща, които страшно са ми харесвали. Все още ползвам парфюма, който ми подари миналата година за Коледа. Явно прекалено си приличаме. Така че, опитайте се да се поставите на мястото на другия...

Обратния случай също сме го имали... Мисля че не мога да изброя пътите, в които съм подарявала на бившия нещо и в следващия момент подаръка е изчезвал в шкафа му, където след известно време бива зарит от дрехи и други глупости.

Направо като се сетя и избеснявам. Никак не ми се иска да подарявам неща, които да не им харесват. Ууффф... какво да правя???