Една история за мистериите на Барселона.
Епизод 1   ...Може би, понеже градът се втурва в новото, но все пак запазва сърцето и душата си. Или понеже жителите й са толерантни и сърдечни. Или заради слънцето. Или може би причината е в смесица от всичко това, заради което Барселона омагьосва все повече чужденци и ги прави щастливи в каталунската столица...и не ги пуска да си отидат?   Нощта започва. Всички имат много планове, но въпреки това и безкрайно много време. Сутринта е далеч, а до тогава нощта се минава само пеш, бавно и спокойно... Малки групички се разхождат на гъсто около Santa Maria del Mar, разливайки се по улиците като една кипяща, бълбукаща от весела глъчка и емоционални разговори, река...която мокри стените на църквата, седяща като могъща скала насред омагьосана гора, а реката се разделя по тесните улички, за малко се забавя в близост до кафенетата с красиви тераси и по плочките и тепетата, отрупани с вкусни хапчици Tapas, толкова типични за този южняшки народ.



В бара "El Xampanyet", в който най-често се сервира Cava, каталунското шампанско, една млада двойка си почива и възстановява сили за ново щурмуване на дискотеката... той й подава ролце шунка и скариди, а тя мърка като котенце, облегната на рамото му. Около тях жужи испанско-каталунска шумотевица на енергийни разкази от деня и спорове за живота, политиката и любовта. Пред ресторантите на Plaзa Reial се образуват дълги опашки –... и за чакане има време. Който до полунощ не си е намерил маса за вечеря, той ще бъде попитан от келнера (без да му мигне окото): “Искате ли да дойдете пак след 1 час?”. Който следобед си почива, има сили за нощта. Но който въпреки Siesta-та почувства умората в очите и тялото си, се прибира вкъщи с леката и приятна мисъл, че другите ще поемат задачата, да се възползват максимално от нощта. На новия In-адрес "Club 13" например, в белият "Salsitas" или пък в "Kentucky Bar", когато в 3 часа след полунощ вратите се затварят и хората бавно тръгват отново като поточета по завоите на уличките, настроението и магията на града остават, като музика, разнасяща се из нощта.



В кротките моменти, денем, градът крие една друга тайна. Тогава се разхождаш между пет-етажни сгради в средновековен стил, като че ли пътят ти те води през вътрешностите на могъщо тяло, в което дълбоко зад дебелите стени, бие едно сърце, изпълнено с живот и дива енергия. Толкова са тесни някои улички на квартала Barri Gтtic, на Born, на Ribera,че само при най-високото стояние на слънцето, почти перпендикулярно, падат лъчи върху тепетата на улиците - ...една тънка линия, не по-дебела от един воал. В Born седи на терасата младо момиче, зад високите стъклени врати на прозорците, в полу-мрак и казва: “Не мога да си позная квартала.” Тя го казва с удивление, но не горчиво, с леко поклащане на главата, при което нейните меки, бели къдрици се разстилат по раменете й. “Радвам се, че тук отново има живот”. 

Има ли по-красиво обяснение в любов? Кое кара живота на Барселона така да омагьосва чужденците, че те да се връщат отново и отново, да остават за по няколко месеца, които да се превръщат в години? Дали е заради новата архитектура на града, която след ’92 и олимпийските игри, промени облика на каталунската столица, смесвайки новото със старото и авангардното? Или е нощният живот, топлината, която излъчват стените на сградите, напечени от слънцето през деня, които отдават тази сърдечна жега на групичките минувачи през нощта?
Не знам...но един ден ще се върна тук...може би ще остана за по-дълго време. Май и аз съм омагьосана, като спящата красавица, чакайки моят принц, могъщ владетел на Каталуния, да дойде и с целувка да ме събуди, за да усетя ритъма на сърцето на този велик град – Барселона.

Дано Джоунси не ми се разсърди, че му ползвам името...

хубаво е. А и неговата област е маааалко по-в страни ;))))))))))))))

мерси много! Той, батко ми Инди, си е стар майстор, пък аз съм само попова лъжичка...

Искам си Jonesssss!!!! Върнете Jones веднага!!!

*нацуп*...че аз да не съм ви го взела...*нацуп на квадрат* :(((

я не се цупете, ами хапнете по един сладолед и обсъдете някоя голяма загадка ;)))))))))))))))

Къщата на Гауди ти е излязла супер, знаеш ли че е една от тези които се дават под наем за празници, купони, джумбарета. Мисля че никои няма и за цел да замести Джоунс..., просто защото всички сме му фенове.

не го замествам. Реших, че темата ми е малко в негов стил - загадки и мистерии, малко история и магия... Та за това писах, че го замествам. А Пацо чак ме побутна надолу по стълбището, викайки ми: "За къде бързаш?"....ама ще го преживея. Само да си събера руините от сринатото ми самочувствие ;)